Историческа справка

Адвокатурата в Стара Загора и региона води своето начало от зората на новата българска държава. Още през 1879 г., т. е. веднага след Освобождението на България от османска власт, в Стара Загора е създаден Департаментален (Окръжен) съд, пряко подчинен на Дирекцията на правосъдието в областта Източна Румелия. Непосредствено след появата на съда в града, към него са приписани и първите адвокати. Те се броят на пръсти и са преобладаващо „практици”, поради острия дефицит и невъзможността в онези години да се намерят истински квалифицирани юристи. Две години по-късно – през 1881 г., в Казанлък се установява и първият адвокат – дипломиран юрист Иван Д. Караминков.

Към 1. І. 1891 г. броят на упражняващите професията си адвокати и адвокатски помощници в Стара Загора (16 222 ж.) възлиза вече на 12 души. Това са:

1.Маню Н. Бояджиев (адвокат)  7.Минко Ат. Минев (адв. помощник)
2.Стефан Зафиров (адвокат)  8.Димитър Начев Косев (адвокат)
3.Васил Кабакоев (адвокат)  9.Иван Стоянов (адвокат)
4.Иван П. Коев (адвокат)  10.Пенчо х. Славов (адвокат)
5.Христо Ив. Кожухаров (адвокат)  11.Иван К. Черепов (адвокат)
6.Георги С. Маджаров (адвокат)  12.Стоян Шивачев (адвокат)

Предвид данните за населението на града по това време на всеки от тях се пада да обслужва средно по над 1 350 граждани. По този показател Старозагорската адвокатура се нарежда тогава на първо място в страната. Към посочените имена следва да се прибавят още дузина адвокати и адвокатски помощници, работещи в останалите три околийски града на региона – Казанлък, Нова Загора и Чирпан:

1.Добчо Бойчев (адвокатски помощник към Сейменския мирови съд).
2.Илия Ц. Видинлиев (адвокатски помощник към І-ви Казанлъшки мирови съд).
3.Грую Л. Груев (адвокат към Старозагорския окръжен съд, с местожителство в Казанлък).
4.Иван Енев (адвокатски помощник към І-ви Казанлъшки мирови съд).
5.Димитър Костов Икономов (адвокат към Старозагорския окръжен съд, с местожителство в Казанлък).
6.Димитър Д. Мирев (адвокатски помощник към Казанлъшкия мирови съд).
7.Рашко Б. Мъглов (адвокатски помощник към Казанлъшкия мирови съд, с местожителство в Казанлък).
8.Димитър Караминков (адвокат към Старозагорския окръжен съд, с местожителство в Нова Загора).
9.Йовчо Тенев (адвокатски помощник към І-ви Новозагорски мирови съд, с местожителство в Нова Загора).
10.Дянко Минков (адвокатски помощник към І-ви Чирпански мирови съд, с местожителство в Чирпан).
11.Д. П. Милков (адвокат към Старозагорския окръжен съд, с местожителство в Чирпан).
12.Коста Ив. Стоев (адвокат към Старозагорския окръжен съд, с местожителство в Чирпан).

Така, по броя на своите адвокати и адвокатски помощници, Стара Загора и региона заемат 7-мо място във вече Съединеното Княжество България. За целия си 130-годишен период на съществуване Старозагорската адвокатура постепенно се оформя като своеобразно ядро на местния интелектуален и обществен елит. Тя дава на града, региона и държавата не само стотици професионални юристи, общественици и политици (депутати, министри, общински съветници и кметове), но и десетки изявени творци – поети, художници, музиканти, театрални и оперни дейци, преводачи, спортисти и пр. нестандартни личности. Дори революционери и анархисти. Това са безброй характери, оставили своя неизбледняващ отпечатък върху представителното лице на институцията и професията.

Благодарение на административните промени от началото на ХХ век Старозагорската адвокатура разширява териториалния си обхват (1901). Освен районите на градовете Стара Загора, Казанлък, Чирпан и Нова Загора, тя включва още Харманли и Борисовград (Първомай). Според статистическите данни за 1903 г. във всички тези населени места на окръга работят общо 42 адвокати и 11 адвокатски помощници. През 1918 г. те са съответно 62 адвокати и 7 адвокатски помощници, а през 1925 г., когато се приема новия Закон за адвокатите, общият им брой в местната браншова организация възлиза на 127 адвокати и 6 помощник-адвокати. Рязкото персонално нарастване на корпуса на старозагорското адвокатско съсловие само за няколко години предопределя необходимостта от вътрешна стабилизация и сплотяване на професионалната членска маса.

Старозагорската адвокатска гилдия е сред малкото адвокатски общности в страната, които още преди да бъде приет Закона за адвокатите от 1925 г. в организационно отношение стоят много по-напред от останалите си колеги. Почти няма адвокатски общности при Окръжните съдилища в България по това време, които да са се възползвали от правата, предоставени им със стария Закон за адвокатите (1888) и Закона за устройството на съдилищата (1898) и да са създали свой Адвокатски съвет. По смисъла на закона образуването на такъв е факултативно и при условие, че към съответния Окръжен съд са причислени повече от 7 души адвокати. Старозагорската адвокатура е сред първите, които успяват да се организират навреме и преди повече от 90 г. вече разполага с постоянен управителен и представителен орган в лицето на своя Адвокатски съвет. Засега най-късните открити податки за съществуването на АС в Стара Загора се отнасят към далечната 1919 г., но долната граница на събитието със сигурност би могла да се изтегли още назад във времето. През 1922 г. от Нова Загора тръгва друга инициатива – тамошните адвокати образуват местен клон на Съюза на българските адвокати (СБА). На 1. ІХ. 1925 г. такъв на свой ред се появява и в гр. Казанлък. През същата година подобен опит за засилване на организационния и съюзен живот е направен и в Стара Загора, но едва на 26. ІІІ. 1928 г. местният клон на СБА става факт. Дългогодишен негов председател (1931 – 1942) е достолепният и изявен старозагорски адвокат Сава Мутафов, обявен за почетен член на СБА, а преди това и председател на САК – Стара Загора (1925 – 1927).

След преврата на 9. ІХ. 1944 г., в съответствие с новите законови разпоредби, в 4-те основни града на Старозагорска област – Стара Загора, Казанлък, Нова Загора и Чирпан, се утвърждават общо 10 Адвокатски колективи. През 1952 г. на тяхно място са учредени 10 Юридически консултации (ЮК), които още в рамките на същата година са сведени до пет – 2 в Стара Загора и по 1 в Казанлък, Нова Загора и Чирпан. С налагането на ново административно деление през 1959 г. Старозагорската адвокатска колегия като цяло се оказва организационно разделена на 4 звена. От нейния обхват отпада Новозагорската юридическа консултация, чието място заема възникналата на 1. ІІІ. 1966 г. Юридическа консултация – Раднево, докато в същото време двете ЮК в Стара Загора се обединяват в една.

 

Независимо от трансформациите и множеството удари, които изживява (в средата на 70-те години на миналия век например персоналният й състав наброява едва 50 – 60 души) Старозагорската адвокатура успява за всичките 130 години на своето небезметежно съществуване да спечели общественото доверие на своя страна и да си изгради репутацията на утвърдила се, достатъчно стабилна институция. След 10. ХІ. 1989 г. и последвалите промени – вече в едно ново общество, АК – Стара Загора се проявява като действително свободна, независима и самоуправляваща се професионална организация, която продължава да се налага в общественополитическия и правен живот, както на местно, така и на национално ниво. Днес тя обхваща районите на градовете Стара Загора, Казанлък, Раднево и Чирпан, като по числен състав заема пето място в страната, след колегиите в София, Варна, Пловдив и Бургас. Към настоящия момент в Колегията са вписани над 398 адвокати, а съставите на сега действащите Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд са избрани на редовното годишно отчетно-изборно събрание, проведено през януари 2010 г.